Как да оценим себе си, живота който живеем с разбираеми примери

Защо изобщо човек, като мен , пише такива глупости? Кога се замисляме и би трябвало да мислим по тези въпроси?

Когато човек взима важни решения в живота, той се опитва да намери и оцени приблизително своето бъдеще и реално своето настояще, но често пропуска най-важните неща в живота, които до преди е приемал за даденост, а после с огорчение разбира че ги е загубил.

Понякога също така, в зависимост от психическата и физическа умора, човек просто се поддава и мисли, че тревата на съседният хълм наистина е по-зелена (английска поговорка).

Как се „справям“ в тази ситуация?

Всяка сутрин и/или вечер, когато искам да се успокоя от натоварения с отрицателни емоции и психически атаки ден, аз изпълнявам един и същи ритуал/личен подход, който ми дава усещането за енергия и сила, от която да черпя през деня или в която да намеря утеха.

Ставам, разтварям ръце, поглеждам нагоре (предпочитам с небе) и започвам да нареждам:

Аз имам моите здрави ръце, крака и тяло. Аз имам своето здраво сърце и разсъдък. Аз мога много добре да виждам, да чувам и усещам. Аз съм здрав физически и психически.

Аз имам своите умения, знания и способности. Аз умея да говоря на няколко езика. Умея да изслушвам и убеждавам. Аз имам своето достойнство и чиста съвест (е все пак съм на 41г).

Аз имам моето семейство, което обичам и съм готов да правя жертви за него.

Аз имам моите деца. Аз се ГОРДЕЯ с моите момичета. С техните умения, усърдие, знания и комуникативност.

Аз имам моите родители, които уважавам и искам те да се гордеят с мен. Те ми помагат и милеят за мен, но аз ги изоставих….на 1600км. И сега изпитвам вина.

Аз имам своите приятели….и за съжаление много от тях изоставих…виждам ги, гостувам им, но …живея на 1600 км. И сега изпитвам вина. Моите умения и комуникативност ми помагат да създам нови връзки и приятели. Сега мога да кажа, че имам приятели из цяла Европа…най-малкото хора, които ще се радват да ме чуят.

Аз живея в прилично жилище с необходимите ми неща (мебели, техника, приспособления и тн.) в много приятен квартал. В държава с прилично здравно осигуряване, с добро образование и добра инфраструктура. Съседите ми са много мили и с удоволствие ги поздравявам… Изобщо добри, прилични условия на живот.

Аз имам своята професия, свое работно място, които ми доставят удовлетворение и удоволствие до голяма степен. Някои от хората, с които работя са и мои приятели, но аз работя в средно голям институт и допълнително получавам подкрепа от специализиран център (искрено вярвам, че не е само професионално, но и на приятелска основа). Аз работя по международен проект, в който моите колеги ценят високо моето мнение, ценят моята работа и ме търсят и канят да работя в техните екипи. Предложенията са такива, че се налага да се извинявам с физическата невъзможност да „седя“ на толкова много столове. Но не мога да избирам…защото аз не съм мениджър, а способен универсален ИНСТРУМЕНТ, за който мениджъра ще реши според някаква си "политика" къде да ме сложи. Заключение: Аз не съм мениджър на моето удовлетворение, но затова аз трябва да търся начини да сменям мениджърите.. да де работата. Някои са много по-гъвквави от мен в това отношение виж статията http://www.wellness.bg/nashite-strahove (има сериозна връзка между двете статии)  

Пари … обикновенно това е най-лесно измеримата част, за която повечето хора се хващат, но и остават уловени нейната примка ... аз намирам в тях един универсален ключов елемент, но вижте  по-нататък …

Парите: това е средство, което е въведено от нуждата напълно непознати субекти да могат да търгуват. Преди това (мин 100 000г назад) са се разменяли стоки/вещи според нуждите си, но уменията и изкуствата много страдали от този факт. Само по-заможните са можели да позволят на своите деца да се занимават с изкуство, с много изключения в историята, разбира се (100 000г все пак).  С парите умелите търговци, могат да получат повече за стоките, уменията и изкуствата също започват по-бързо да се развиват и т.н. Накрая разбира се нещата се израждат в нещо наречено икономика (по-грозната част нея).

И сега идва въпроса кое съм готов да жертвам? И веднага бива контриран с „а защо трябва нещо да се жертва?“. И отново стигаме до ситуацията с въпроса за яйцето и кокошката.

Неизбежно е! Всеки ден го правим, отиваме на работа и оставяме близките в къщи или ги изпращаме на училище и така поставяме основата на въпроса кое съм готов да жертвам. Той от своя страна изисква отговор на въпроса от кое искам да имам повече и как да го постигна?

И така примерно да предположим, че:

 - не се чувствате удовлетворени от работната среда или 

 - имате нужда от повече пари или

 - имате нужда от по-добри условия на живот (трябва да умеете да живеете с чувството за вина) или

 - искате да имате повече приятели или по-добри приятели.

Тук обаче ще трябва вие да мислите, аз няма да ви дам отговора…напротив аз даже вече ви подведох…видяхте ли как подредих нещата .Това се нарича ценностна система и това е моята. Вашата друга ли е? Нарочно не го сложих като заглавие, щото всеки щеше да го подмине…то е като с рекламата на лекарствата. Все пак едно е сигурно. Здравето стои най-отгоре. Всяко следващо ниво изисква необходимите усилия и енергия все повече и повече от по-ниските нива.  Всяко едно усилие, черпи от вашето здраве, но по-високите, черпят и от вашето семейство, например. То (семейството) започва също да черпи от вашето здраве допълнително.

Всяко едно ниво създава възможности за възстановяване на по-долните спомага за тяхното възстановяване. Така например с пари можете да отидете на лекар или да отидете на почивка със семейството.

Не всички нива са задължителни, но когато ги няма остава дупка, която не помага за възстановяването на долните нива и тогава ставате все по-зависими от останалите нива. Внезапната загуба на някое от нивата е много тежка тема и разбира се води до много сериозни липси, които веднага се отразяват на първоизточника на вашата енергия. ОСОБЕНО ако не сте били подготвени за тази внезапна промяна с останалите нива ...(в семейството, с приятелите, с родителите ... всичко според зависи).

Примери:

Без приятели и семейство, ще разчитате на своите пари за да си възстановите вашето здраве – физическо и/или психическо. Докато семейството със своите грижи помага изключително много за вашето здраве. А децата, при една правилно изградена връзка, ще помагат на вас някой ден, както могат. Но представете си, че се стараете изключително много за да спечелите повече пари, да кажем за да направите щастливи вашето семейство. Вместо това обаче се получава, че вие разрушавате своето здраве и впоследствие създавате повече грижи за вашето семейство, което го наранява. А вие спечелихте ли достатъчно, че да покриете и такава загуба на здравето или нервите?

Искате нова работа, а знаете ли къде ще попаднете, какви „приятели“ ви чакат там, в каква среда отивате, какво ще коства това на вашето здраве (физическо и психическо), на вашето семейство или оценявате само парите. Но това не означава да бъдете консервативни и послушни … Вашият мениджър само това чака. Чака вие да се оприличите с вашата работа. Да я вършите съвестно и до абсолютна ефективност, за да може да печели повече от вас, но да ви обяснява, че вие вършите същата работа.

Тогава, ако сте се подвели…идва най-лошото. Вие за него сте вече инструмент. Вие за него сте вече болт и вече е лесно за него да каже, че болтовете кат се повредят, могат да се сменят. Това разбира се зависи от вашето ниво на квалификация…но няма незаменими хора. Често самите мениджъри в желанието си да постигнат тази позиция са загубили или пропуснали някое от нивата, което автоматически ги прави неспособни да оценят вашата ситуация или по-лошо завиждат ви за вашите нива и следователно взимат необмислени решения, при което  използват целият си апарат за да ви навредят (да ви докарат до тяхното състояние).

Искате да живеете на друго място…отново помислете колко и как сте изградили вашите приятели. При какви съседи и среда ще попаднете. Ще ви липсва ли помощта на вашите родители? Те ще имат ли нужда от вашата помощ? Как ще можете да им помагате? Ще можете ли да живеете с едно особено чувство на безпомощност поради разстоянието (измерено във време за реакция)?