Да се вкараш във филма

До постъпването си в гимназията, а и малко след това бях запален по компютърните игри. Тогава игрите преминаха в сферата на виртуалната реалност. Трудно е да кажем коя реалност е реална и коя виртуална. Колко реален е настоящият момент? Той е до толкова реален до колкото го усещаме със сетивата си. Въздухът, който дишаме е реална реалност. Белите ни дробове доставят кислорода от него до кръвта и поддържат огъня на живота. Сърцето тупти за да достави посредством кръвта този кислород до всяка клетка на тялото ни. Из между всички наши органи има само един, който е основен и това е нашият мозък. Всички останали органи се грижат да му осигурят комфорт за нормално съществуване. Но когато нашият мозък спи и сънува, тази реалност не се отличава по нищо. С други суми влиянието на материалното изглежда да е несъществено по отношение на реалността. Поради тази причина сме въвели деленото на сън и будуване.

Приемаме реалността за реална само по време, в което не сме в състояние на сън. Можем ли да кажем, че ние сме будни във всеки един момент тук и сега. Когато спомените ни връщат към миналото, ние живеем реалност, която вече е отминала. Няма я. Всички наши притеснения за бъдещи моменти са нереални. Няма ги. Това е измислена реалност, която още не се е случила и няма да се случи, по начина, по който я преживяваме сега. Тогава кога живеем в реалната реалност, след като постоянно сме или в миналото или в бъдещето? Дори и когато нито спим, нито мислим за бъдещето или миналото, ние отново можем да бъдем някъде другаде.

Адвокат, чете решение на съда. За да го разбере, той преминава в друг филм. Изучава главните герои ищец и ответник, както и интригата между тях. Преживява емоциите на една от страните, която е избрал за по-симпатична. Този човек, в този момент не е тук и сега.

Какво правим в работата?

Програмистът живее в кода на своята програма по 8-9 часа и дори повече в денонощие. Той също така и спи. Освен това намира време да се лута между бъдеще и минало. Този човек е откъснат от реалността точно толкова, колкото запаленият геймър, който е открил, че синтетичния наркотик може да му осигури още няколко часа пред компютъра. Моментите на истинско съществуване?

Разбрах кои са те горе в планината. Малко преди върха загледах един камък. Той беше тук. Беше толкова студен, колкото трябва бъде и с подходящата форма, съответстваща на общия пейзаж. Камъкът беше безусловен. Той не зависеше от нищо. Беше на мястото си. Тогава разбрах, че този който го наблюдава е тук и сега.

Тялото Ви може да изкачи скала, само ако успеете да спрете ума, който ви казва, че животът ви е застрашен, макар и да не е така, предвид сложната екипировка, преминала много тестове и притежаваща сертификати, гарантиращи вашата безопасност. Уви подобни моменти са редки. Много по-голяма част от времето си, ние прекарваме в други филми, следвайки роля.

Учудваща е силата на егото, която ни вкарва във филми на надмощие. Представяте си даден, човек. Какво ще му кажете, как ще реагирате, как ще наложите своето его над неговото. Его е убиец. Его ни убива всеки ден, като ни отнема живота. В настоящият момент няма Его. Ако има Его, вие сте някъде другаде.

Можем обаче да играем и в друг филм. Филм , в който Его е пратен на принудително психиатрично лечение, а ние пишем сценария в реално време върху белия лист. Това е много, много трудно. Его иска власт, иска пари, иска зачитане. Его ни ограбва.

Не играйте в чужди филми.

Нека върнем лентата назад и да видим дали филмът ни харесва. Може да се върнем към даден момент от миналото, който се е повтарял. Опитайте например да си спомните къде си ми зъбите главния герой преди година. А преди 5, а преди 10? Върнете се към най-ранния спомен от детството, когато се сещате да сте си мили зъбите. Помните ли вкуса на детската паста за зъби, направена така, че да може и да се яде? А сега бързо завъртете филма в другата посока. Харесва ли ви сценария? Филмът интересен ли е или е скучен? Какъв искате да бъде, комедия, драма или екшън, от вас зависи. Вие сте сценарист и главен герой едновременно.