Шри Шри Рави Шанкар: Как да преодолеем тревогите и проблемите

Винаги се притеснявам относно здраве, пари, деца, бъдещата ми работа … През повечето от времето се чувствам ужасно и постоянно се тревожа за едно и също. Как да изляза от това?

Шри Шри Рави Шнкар: Първо осъзнай, че постоянно се тревожиш. Погледни във времето – последния месец се тревожи, но ето, че оцеля в сегашния момент. Последната година се тревожи, пропиля времето си в тревоги, но ето, че си все още си едно цяло сега, стоейки тук. Със собствения си опит да се тревожиш, виждаш, че тревогите са напразни. Така че излез от това. Ако казваш „аз не знам как да изляза от това“, излез посредством правейки пастрика, пранаяма, крия … всички тези практики … практиките ще ти помогнат. И ако кажеш “ооо аз не мога да правя практики, дори те не ми помагат“, тогава слушай хората, които имат повече проблеми отколкото ти. Тогава твоите тревоги ще изглеждат твърде малки. Обезцени ги. Ако и това не помогне, а то със сигурност ще помогне, иди и прекарай един ден в психиатрично заведение. Слушай всички тези пациенти, които са там. Погледни тяхното състояние и бъди благодарна, че ти гo нямаш. Ти си само посетител. Ти не живееш там. Ако и това не проработи … ще ви дам всички опции … ако нещата до тук не работят, а би трябвало, което си работи си работи, но ако главата ти е толкова силна, че и това не работи, тогава отиди на гробища или при погребалните урни. Наблюдавай всички тела, които всеки ден идват и биват погребвани. Знай, че и ти ще отидеш там. Какъв е изводът? Колкото и да си заможен, колкото ида си богат, или известен или популярен, или властен, какъвто и да си бил в живота си … в крайна сметка тялото ти ще бъде кремирано. Това ще е краят ти. Стой там половин ден. Даже и половин ден е много, два часа са достатъчни. Виж как хората идват да погребват телата и отиват да похапнат. След това ще закусват. Техния живот ще продължи … това те чака и теб. Всяка историята има своя край. Завесата ще падне. Моментът, в който разбереш,че завесата ще падне, разбираш, че няма смисъл да се тревожиш. Докато го осъзнаеш, ще има тежки времена и хубави времена, тежки , хубави … те идват за да си отидат, нищо не остава, всичко отминава.

Разбра ли? Това е.

Но недей да се самоубиваш. ОК? Задръж. Времето ще вземе своето. Не се бъркай в природата, опитвайки се да скочиш от петия етаж. Ако не за друго, ти само ще създадеш проблеми за всички околни. Поне да не натъжаваме околните. Така и така няма да го направиш. Човек не разправя всеки ден, че ще го направи. Това е начин, по който хората привличат внимание. Те привличат внимание.Това е техника. Като кажат, животът е толкова лош и другите ще възкликнат „о горкия“. Чувстват се добре. Това е начин да привлекат вниманието на околните. Аз ще се самоубия? Ако наистина го искат, те няма да казват на никой и ще отидат някъде и ще скочат. Но ще ви кажа, безсмислено е да го правите, защото после ще трябва да повторите същия този цикъл на ново. Ще трябва да се върнете и да преживееш всичко още веднъж. Защо да го правите? Приключи тук. Изпитай, каквото има да изпитваш, понеси го. През каквото и да се налага да преминеш, премини през него. Хубаво е животът да свърши, когато му дойде времето.