Нашите страхове

Преживял съм много ужасни неща през живота си, някои от които дори се случиха.

Марк Твен

В четвърти клас за първи път моята скромна и невръстна персона бе обект на обсъждане на педагогически съвет. Мотивите: с поведението си, подстрекава съучениците си към лошо държание, което не е никак добре, предвид това, че е отличник и вместо добър, дава лош пример за подражание. Освен това е влязъл в остър конфликт с другарката Слънчева. Малкият ми ум превърташе ужасяващото бъдеще, което ме очаква: намалено поведение и преместване от най-прекрасното 40 ЕСПУ в ужасяващото 56 ЕСПУ, за което се носеха меко казано стряскащи слухове.

Както сигурно се досещате нищо от това не се случи.

Не бих искал да се впускам по-дълбоко от този ранен спомен в енциклопедията на преживяите страхове, но смело мога да кажа:

    •  Преживял съм някои от най-страшните болести, от които никога не съм боледувал.
    •  Уволнявали са ме стотици пъти, а съм сменял работата си едва десетина.
    •  Преживях апокалипсиси, за които никоя медия не писа.
    •  Умирал съм и пак нищо…

В Щатите има предаване за хора очакващи и реално подготвящи се за края на Света. Представете си човек, които си изкопал гроб в задния двор, в който да се предпази от предстояща ядрена война. Запасен огледало, с което да се покрие за да се защити от радиацията, достатъчно храна и вода за няколко дни. Само не се бил сетил как ще ходи до тоалетна …

От една страна страхът за бъдещето е неоснователен от друга, щом са оцелели толкова, хора, които се страхват, вероятно той е полезен. Не бих посъветвал никой да тръгне в планината зимата без храна само защото да замръкнеш е хипотетична ситуация.

Силата на ума е огромна, но тя може да е насочена или разпиляна. Умът е разпилян когато се лута и проектира, но умът е и много мощен инструмент. Представете си слънчевите лъчи. В студена зима те не могат да Ви стоплят. Представете си сега, обаче че вземете лупа. Същите тези лъчи са в състояние да запалят хартия. Това е фокусирането на ума. Да подчиним ума значи да не му позволяваме да блуждае нефокусирано за да можем да го фокусираме и да ни служи в точния момент. Страхът е разфокусиран ум. Разфокусиранит ум за пет пари работа не може да свърши!

Можете ли да жонглирате с три портокала? Аз не мога с два.

Установяването на контрол над ума е още по-сложна задача. Тя изисква ежедневни усилия. Няма значение дали контролираме ума да се справя със страха или му поставяме друга задача. Това е част от обучението. Опитайте да накарате ума си да погледне нито една стока преминавайки през магазин. Няма да е лесно. Имате ли лоши привички? Опитайте да се откажете от тях. Трудно е, нали. Умът е хитрец. Битките с ума са обречени на провал почти винаги. Ще ни обезсърчи ли това?

Можете ли да се научите да жонглирате с 10 портокала? Вероятно да. Колко пъти ще ги изпуснете. Вероятно хиляди.

Целта обаче си струва. Да живееш със страх от бъдещето, значи да правиш половин крачки. Пълноценният живот изисква да правим цели крачки, бодри крачки, широки и ентусиазирани. Не бива да има страх, че може да се спънем и паднем. В противен случай се губи смисълът да ходим, смисълът да живеем. За да постигнем това, умът трябва да бъде трениран ежедневно. Но не превръщайте ума в свой враг. Ако умът ви всеки ден иска шоколад, не му давайте, ако е бил послушен и вече не иска, може да го наградите.

Ако умът се страхува, върнете лентата назад към най-страшния момент, за който се сещате. И какво от това. Какво се случи? Ето, че животът е продължил. Всеки проблем от миналото ни е намерил своето разрешение. Най-силната техника за трениране на ума си остава медитацията.

Медитацията е да спреш ума за малко. В покоя на собствения си космос, можеш да усетиш съществуване без ум. Можеш да наблюдаваш отстрани – дишането си, мислите и емоциите, ако такива случайно се появят, положението на тялото, всичко вътре в теб и около теб. Това е връщане в настоящия момент. Резултатът от подобни техники не е мигновен. Крачките са малки. Като на човек излязъл от будна кома - не знае кой е, не знае как да движи крайниците си, започва да учи всичко от начало. Усилието да излезеш от будната кома на неосъзнатото съществуване и да тръгнеш уверено през живота без страх си струва.