Планетата на щастието

Тази сутрин на събуждане се опитах да си представя Планетата на щастието. И понеже е на щастието, тя беше малка и беше медено жълта, понеже и книгата е медено жълта, и се въртеше около оста си, понеже е планета. И тогава разбрах, че това е просто планета, обикновена (макар и жълта) и по нищо неотличаваща се от познатите ни или тези, които учените познават тепърва. За да стане моята планета наистина на щастието и придадох полъха на сутрешния вятър с дъх на море, който те буди на брега и леко поклаща тревите при първите слънчеви лъчи. И тогава разбрах, че съм придал на моята планета море, вятър, треви и сутрин и хлад и полъх и слънце и че това не е достатъчно и, че трябва да и придам още за да бъде наистина планета на щастието. Още какво … ами още от нашата планета Земя … за да има на поляната сред тревата и едно червено цвете, което се поклаща от вятъра и слънцето да се издигне още по-високо и да стане още по-топло за да ме накара да се събудя и да застана на брега на морето и да бъде ден и да дойде нощ за да бъде пак ден … и тогава осъзнах, планетата на щастието не е някъде там, а е тук и сега.

Ето това написах за книгата на Любомир Розенщайн преди година и половина и краят се превърна в моята мантра за лятото.

Днес, когато чета и повтарям този текст, той е като единично въже, по което да се върнеш отново към светлината. Звуците на птиците и шума на вятъра и вълните са първото нещо, което влиза в съзнанието при събуждане, слухът се е събудил първи и после влиза миризмата на трева и на море, будно е обонянието, вдишваш осъзнато... Умът спи, той ще се събуди едва след като отвориш очи. В този момент преди да протече първата мисъл, ти си 100% напълно жив и себе си, тук и сега, стъпил на Планетата на щастието.

И ако още търсите тази планата, ето една пирамидка камъни по пътя: