Приоритетите в живота

Днес получих най-хубавия съвет. Получих го от човек, на когото самия аз съм го дал преди години. И съветът е много прост – следвай приоритетите в живота. Връщам лентата назад за да се сетя какъв бях, когато аз следвах този принцип и какво се случи. Както казват американците, ажеба да видим How did we get there. Тогава автобиграфията ми беше половин лист. Днес чета седем страници от дипломи, сертификати и гръмки позиции, отговорности, които съм поемал. Ако трябва да резюмирам двата документа с една единствена дума, то тя би била за първия документ – щастлив, за втория документ успял. Успехът и щастието нямат много общо. Успехът се характеризира само с две неща, тези седем листа хартия и едни малки безсмислени чисълца в он-лайн банкирането ми.

Чисълцата в банката са доста имагинерни. Те са само множество начини, по които да се развие бъдещето (стига да не хакнат сайта). Колкото повече опции има за бъдещето, толкова по-труден става изборът в настоящето. Преди 10 години изчислявах, колко бензин мога да си сипя в колата и с тези пари отивах на някое прекрасно място в делничен ден. Днес пълня резервоара до горе за да отида на работа.

Вчера се чух с мой приятел от чужбина. Не се бяхме чували години. За приятелите казват, че е така, може да не сте се чували много време, но когато ти се обади, имаш чувството, че сте си говорили вчера. Разказа ми за най-разнообразни проблеми. За мен беше лесно да заключа, че той се е отдалечил от извора на живота. Но тогава погледнах себе си. Той ми разказваше за проблеми, които аз имах точно в този момент. Беше изправен пред избор, който точно в този момент правех и аз, имаше притесненията, които аз имах. Тогава още не разбирах. Беше ми странно защо неговите проблеми ми изглеждат толкова лесни за разрешаване, а моите непреодолими. Връщах се многократно към този разговор и все нещо ми убягваше. Очаквах да достигна до някакъв извод, но не достигах. И само една мисъл постави всичко на мястото си – следвай приоритетите в живота.

Нека направим една игра. Опитайте да изброите, нещата, които искате да правите. Опишете щастието на един лист хартия – аз искам да живея едикъде си, искам да се занимавам с това и това. Събуждате в идеалния ден. В колко часа? Къде? Какво закусвате? С кого? Какви планове правите за деня? В колко часа излизате. Къде? Избройте всички неща, които искате да правите, ако ви оставаха 3 месеца живот. А сега вземете един лист хартия и опишете в колко часа се събуждате обикновено. Къде? Какво закусвате? С кого? Какви планове правите за деня? В колко часа излизате. Къде? Избройте всички неща, които правихте през последните 3 месеца от Вашия живот. Вероятно ще си кажете, че всичко което правите днес е за да можете да правите след време, това което искате да правите днес. Това е капан. Лъжа. Та нали преди 10 години правите така, вършехте едни неща за да може след 10 години животът Ви да е друг. Защо нещата не се получиха? Къде сбъркахме? Отлагането на щастието за да ни бъде то гарантирано в бъдещ момент е безкрайна игра. Колкото повече я играем, толкова повече се отдалечаваме от щастието.

В Индия има една много хубава притча за отлагането на щастието: Когато сме деца си казваме, ооо само да порасна и ще бъда щастлив. Пораствате и си казвате, ооо само да получа добро образование и ще бъда щастлив. Завършвате университет и тогава какво?! Само трябва да си намерите работа. Не си намирате работа и сте нещастни, че нямате пари, намирате си работа и сте нещастни, че нямате време. Казвате си, ооо само да си намеря партньор в живота и вече наистина ще бъда щастлив. Намирате го и пак не сте щастлив, защото нямате деца. Само да имате деца и ще бъдете щастлив. Идват децата и какво? Ужас! Каква отговорност, колко грижи. Само да пораснат и ще бъдете щастлив, порастват и … хахахахах попитайте някой с пораснали деца дали е щастлив. Малки деца, малки проблеми са казали хората. Само децата да се изнесат и да станат самостоятелни и ще бъдете щастлив, стига само да успеете да се пенсионирате, разбира се само ако не сте стари и немощни до момента, в който решите, че старостта е толкова тежка, че само трябва да починете. Така е.

Много често казваме вместо, че някой е умрял, че е починал.

Подобен сценарий е все едно цял живот да си оправяте леглото, да приглаждате чаршафите, да разпухвате възглавниците и юргана, но никога да не легнете да поспите. Tази картина може да бъде пренаредена. Стига нещата, които вършим да бъдат разделени на приоритетни и такива, които вършим за да следваме нашите приоритети. Това предполага съзнателност, а не автоматизъм.

Просто е. Следвай приоритетите!