Молът

Велики цивилизации са възниквали и изчезвали. Египтяните оставили след себе си пирамидите, инките своите храмове, в центъра на всеки западно европейски град ще видите да се извисява катедрала, църквата е и в центъра на най-затънтените български села. 

След епохата на Средновековието и Ренесанса дойде религията на атеизма, а след нея още по-могъщата религия на потреблението. Потреблението се превърна в основна движеща сила на обществото. Милиони хора изживяват своя транс пред телевизорите екрани в очакване на връзка с божественото, което вече дори не идва от върха на телевизионната кула, а се изсипва в най-чист цифров вид по оптичния кабел. Кристални дисплеи въплътяват посланията посредством милиони непрестанно трудещи се пиксели. Проповедите са в доуби сърраунд формат. Житието и битието на всеки силиконов мъченик става достояние на вярващите в рубриката „светски живот”, където съпреживяваме техните човешки страсти и се възхищаваме на външното им 3D оформление.

Някога хората се трудели шест дни в седмицата, за да изкарат прехраната си, а на седмия ден обличали новите си дрехи и отивали на църква. Днес хората се трудят пет дни, за да имат един допълнителен ден, в който да облекат новите си дрехи и да отидат … „на Мол”. Не случайно ние казваме, че отиваме „на” Мол. Ние не отиваме на тоалетна, защото там престоят е кратък и не е свързан с някакво особено вътрешно преживяване. Затова пък отиваме на море, на почивка, на ски ... Там където сме „на” ние преживяваме, там където сме „в” ние просто пребиваме. Също така главната буква не е случайна. Тя се е превърнала в правило в българския език, тъй както пишем Божието име. 

Съвсем логично, най-големите паметници на нашата цивилизация ще останат бившият ЦУМ, РУМ-ове по места и новите молове. Не се заблуждавайте, дори в Националния дворец на културата да влезете, ще видите, че това си е един най-обикновен пазар.

Само на пазар в мола потребителят може да бъде в едно с божественото. Единствено под неговия блестящ купол единението с Източника може да бъде пълно. Само там, където силиконовите ангели от рекламините икони могат да накърмят дузина еднояйчни близнаци, а апостолите от билбордовете имат повече плочки от фабриката за фаянс в Каспичан. Блясъкът на бутиковите олтари, песнопеенията на поредната хит група завладяват хиляди маса народ повтаряща мантрата „искам”. „Искам” произлиза от всяка клетка, преминава през всяка чакра, завладява сърцето, окриля ума и кулминира в най-искрена молитва да притежаваш.